За подкрепата по време на раждане

Наскоро прочетох чудесна книга, написана от китайския лекар д-р Сяолан Джао, която ми показа една различна гледна точка и подход към себе си като жена. Книгата обхваща различните периоди в живота на жената – съзряване, зачеване, бременност, раждане, майчинство и времето на мъдростта. Ще се спра само на раждането, тъй като то е обект на темата тук.

Западният свят, към който, по стечение на обстоятелствата, се причисляваме и ние, е своеобразен модел на задълбочаваща се изолация. В рамките на глобалното, на общото и обществото, значимостта на единицата сякаш губи своята стойност и тази тенденция се проявява на почти всички нива в заобикалящия ни свят. За съжаление, това в огромна степен е валидно и по отношение на раждането.

А какво е раждането? Неотдавна моя близка приятелка сподели с мен наблюдението си върху жени от нейното обкръжение – внушителен процент от тях след раждането започват да променят хобитата и професионалната си насоченост и да ги ориентират към бременните жени, майките и децата. Нима, ако раждането беше просто още един ден от живота ни, щеше да е генератор на такива фундаментални промени? Не е ли това време на себеосъзнаване, на вземане на отговорни решения; време, в което да се посветим на близките и важни за нас хора? Нима раждането не е време на пълно духовно единение с истинската ни същност, с утробата, с нашето бебе, с човека до нас, с хората, на които вярваме и които ни подкрепят?

В книгата, която споменах, често се засягат разликите между източния и западния подход към личността, сравнява се целостта на единия и фрагментарната структура на другия. Тези подходи са проява на различни типове мислене, които до голяма степен са исторически и еволюционно обусловени. Подходът при грижата за бременната и раждащата жена не прави изключение. И така, традиционно в западното общество на бременната жена се гледа като на съвкупност от физически показатели; база данни, която трябва да бъде периодично инспектирана за евентуални възникнали нередности, нуждаещи се от корекция. Тъжно е, но често грижата се изчерпва с това. Целостта е нарушена, триединството ум-тяло-дух е сведено до съставните си части, най-вече до една от тях. И ето как в това изключително уязвимо състояние на преход, на отваряне, на преминаване, на път към себе си и лично израстване, жената остава сама. Несигурна в предстоящото и уплашена от неясните перспективи пред себе си.

В книгата си д-р Джао разказва случай от практиката си в Канада, когато, отивайки на посещение в болницата на своя току-що родила пациентка, заварва стая, пълна с цветя, но без никакви хора. Звучи ли ви познато? В Китай, продължава тя, „раждането е семейно събитие и се почита като специален момент, когато близките и приятелите посрещат бебето и се грижат особено много за майката, за да може тя да се възстанови”. Истината е, че подкрепата по време на раждането е много повече от това да закараш родилката до болницата и да я повериш на професионалистите. Много повече от това да проследиш развитието на процеса и да диагностицираш евентуални проблеми. Много повече от препоръките за изследвания, пожеланията за успех,честитките по телефона и букетите при изписването. Подкрепа означава да бъдеш там. Неотлъчно. Да съпреживяваш безусловно. Подкрепата започва много преди раждането и продължава дълго след него – понякога години. Толкова, от колкото има нужда жената. А всяка жена е различна и има нужда от различна подкрепа – ето защо без цялостен, любящ и приемащ подход към индивидуалните нужди на бъдещата майка, подкрепата не може да бъде пълноценна.

Понякога е нужно наистина малко: мил жест на внимание, тиха дума на съчувствие и разбиране, леко докосване по ръката, едва забележимо кимване с глава, топла усмивка в погледа. Понякога е нужно по-интензивно и окуражително насърчаване, масаж, физическа подкрепа. Но винаги има нещо, което прави подкрепата истинска, жива…Това е нашата вяра. Дълбоката вътрешна убеденост в мъдростта на телата ни. Вярата в силата на духа ни и способността ни да се справим с този толкова примитивен и естествен процес – раждането. Женските тела са създадени да раждат и в повечето случаи жената е способна да дари живот по естествен и спокоен начин. Достатъчно е да повярва в това и да се погрижи за себе си и бебето си още в периода на бременността. Не е тайна, че превенцията на проблема е по-успешната тактика от справянето с него. И макар да не се изисква научна степен, за да бъдеш бременна и да родиш леко, все пак е необходима известна подготовка.

В България все повече нарастват възможностите за избор пред бъдещите родители. Доброволчески организации организират различни лекции, обучения, семинари, прожекции. Алтернативните подходи в здравеопазването стават все по-популярни. В някои от по-големите (а и не само) градове в страната вече практикуват обучени дули – една нова и все още малко позната дейност, която намира своето място и попълва липсващото звено във веригата на майчиното здравеопазване. В София, Варна, Левски и още няколко други града вече има проведени раждания с подкрепата на дула и макар недоверието от страна на медицинските специалисти засега да е голямо, все пак има лекари, отворени към новото и чувствителни към потребностите на своите пациенти.

Присъствието на дулата е всъщност един изключителен сензор, който безпогрешно улавя слабите места в системата на здравеопазването и се практикува с особен успех в страните, в които грижата за пациента е деперсонифицирана. Ярък пример е сравнението между САЩ със своя технократски модел на грижа и Холандия – с високия процент преобладаващ акушерски модел на грижа. За акушерския модел е характерна продължаващата грижа за бременната жена, която започва от ранните месеци на бременността и продължава до няколко седмици след раждането. Грижата е цялостна и е съобразена не само с физиологичните нужди на бъдещата майка, но и с нейното емоционално и психично състояние. Холандската акушерка покрива напълно всички функции и необходимостта от намесата на трети лица практически отпада.

В България е застъпен изключително технократския модел на здравни грижи, при който до голяма степен човешкият фактор остава извън сферата на внимание. Нуждата от удовлетворяване на емоционалните и духовните потребности на жената, обаче, не само че продължава да съществува, но и е особено интензивна в периода на майчинството. Какви са вариантите, от които може да избира родилката (партньор, дула, акушерка) и за някои от начините, по които можем да окажем подкрепа или да си помогнем сами по време на раждането, ще можете да прочетете съвсем скоро във втората част на този материал.

Раждането - преди, по време и след това , ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>