Творчески занимания в подготовката ни за раждане – има ли нужда от тях?

Подготвяйки се за раждането, най-често се посвещаваме на разбиране на фазите  на процеса и факторите, които могат да повлияят за прогреса на раждането, на овладяване на различни техники за комфорт и справяне с болката, изпробваме и се стараем да запомним подходящите пози за отделните фази и конкретни ситуации, както и да вникнем в потенциалните медицински дейности, които могат да се наложат или пък са рутинно използвани. Цялото това знание може да бъде много полезно за нас и нашите партньори. Но има и едни други ресурси, които ни подкрепят в процеса на сътворението на живота – вътрешното ни знание и сила, натрупани и предадени ни от дългата линия жени преди нас,нашите предци, родили нашите пра-пра-пра-баби, баби и майки. Често ни липсва връзката със силата вътре в нас, чрез която създаваме, отрастваме и раждаме новия живот.

Един много важен аспект на раждането, за който по-рядко се говори все още, е психологическата му страна. Много опитни акушерки казват, че раждането е 70% психика и 30% физиология. В тази светлина лесно можем да разберем как скрити у нас образи, убеждения, идеи или просто някоя чута или прочетена фраза могат да имат огромно влияние в хода на събитието – в идеалния случай в наша подкрепа. Но нерядко се оказва, че под различни влияния – разкази на нашите майки, баби, приятелки или други важни жени в живота ни, филми, книги или пък разпространени твърдения сред обществото – в подсъзнанието ни са намерили подслон образи, идеи или убеждения, които ни подлагат крак.

Творческите занимания, посветени на бременността и раждането имат силата да извадят на светло тези неосъзнати образи. Чрез рисунка, скица, колаж или моделирана фигурка сме в състояние да изразим мечти, фантазии, спомени, възприятия, страхове, скрити някъде в дълбокия скрин на подсъзнанието, както и детайли или символи, които речта не може да обхване с едноизмерния си характер или поради самоналожената ни цензура, стремейки се да бъдем социално приети.

Творенето, посветено на раждането и бременността, не изисква никаква артистичност от нас, творбите ни не е нужно да изглеждат като шедьовър на изкуството. То е важно и има значение единствено за нас, неговите послания са ключът към свързването с вродената ни сила и скритите страхове. Нерядко именно чрез създаването на рисунка или фигурка майките за пръв път успяват да „видят“ себе си като раждаща жена и да осъзнаят личните си очаквания и желания за събитието.

Докато не нарисувах картината си, не можех да си представя да раждам.  Всеки път, когато правех опит да чета какво може да се очаква при раждането, ме обхващаше тревога да това какво може да се обърка и се разплаквах. Тогава се връщах към главите за бременността и грижата за себе си. Но, когато завърших рисунката си тази вечер, знаех, че мога да родя. За първи път знаех как да го направя.“ Това са думи на Хана, бъдеща майка, цитирани от акушерката и психолог Пам Ингланд в книгата й „Раждането от вътре“ (Birthing from Within).

Физиологичният процес на раждането в голяма част от случаите преминава през една фаза, в която майките се „отнасят на друга земя“. Това е състояние, в което не ни е възможно да отговорим на най-простички рационални въпроси като например „Коя е настоящата година?, състояние, в което времето става относително и разтегливо и минутите изглеждат като часове или обратното. Това състояние се дължи на така наречените „тета“ вълни, на които се настройва мозъкът при естествено протичащото раждане.

За сравнение мозъчните вълни, в които се намираме при стрес или безпокойство, са бета вълните. Те са къси и назъбени. Вълните, на които се настройва нашият мозък в състояние на релаксация, например при извършването на ритмични дейности или медитация, са алфа вълни и в сравнение с бета са с повишена амплитуда и по-дълги. Състоянието при тета вълните е най-дълбокото, което може да се изпита в състояние на будност, следващото ниво е това при съня, за което са характерни делта мозъчните вълни. Освен по време на раждането мозъкът преминава в тета вълни и в моментите на екстрасензорни възприятия или при спонтанното намиране на решения на проблеми. И – както можете да се досетите, – когато преживяваме творческо вдъхновение.

Когато творим нещо, независимо колко красиво се получава то, използваме дясното полукълбо на мозъка.

В неговата територия е и интуицията, необходима ни по време на раждане, за да усетим сигналите на тялото ни и да намираме най-подходящите пози и движения за конкретния момент. Повечето от нас рядко използват дясното полукълбо в ежедневието си, надделява необходимостта да бъдем рационални, последователни, обективни. Отделяйки време за творчески дейности, тренираме „превключването“ от лявата към дясната част на мозъка, преход , който се налага да направим поне няколко пъти, след като настъпи моментът да поемем към родилното отделение.

„Четири са ползите от работата ми с майките да изследват своето творение, посветено на раждането, които излизат  на преден план“

споделя Пам Ингланд в книгата си.

„На първо място бременните жени несъзнателно възприемат научните и/или филмовите образи за раждането. Малцина жени приемат или дори осъзнават какъв е техният личен образ за раждането. А именно личният им, осъзнат или не, образ определя подготовката им за и преживяването на бременността и раждането.

На второ място, докато изследват своето творение, жените често осъзнават значението на духовната или психологическа подкрепа от други жени по време на бременността и раждането и започвет да я търсят сами.

На трето място, по време на тихия, вглъбен процес на създаването на творението, посветено на раждането, майките усещат по-дълбоко своето неродено бебе. Те споделят, че изпитват повече майчински чувства и по-силна емоционална връзка.

И последно, жените изразяват благодарност за това, че са били изслушани, приети и че са имали времето да размишлят върху процесите, протичащи вътре в тях,“

завършва авторката.

Всички ние имаме способността да творим, стига да преодолеем усещането, че от заниманието ни трябва да се получи нещо перфектно. Важен е процесът и какви послания виждате в сътвореното. Така както няма правилен начин да станем майки, не съществува и правилен начин да творим. Правилната пътека за нас е нашата пътека – тази, която ни води до мястото на вътрешната ни сила, вътрешната ни смелост и мъдростта на тялото ни.

Ето и няколко идеи за творчески занимания, посветени на бременността и раждането, по идея от „Раждането от вътре“:

  • Рисувайте с пастели, бои, моливи
  • Моделирайте фигурка
  • Направете скица
  • Нарисувайте мандала
  • Създайте колаж
  • Заедно с партньора или приятелка направете гипсова отливка на корема си и я изрисувайте

За всяка една от тези дейности може да изберете конкретна тема, например:

  • Как се виждам като бременна
  • Какво е за мен да съм бременна
  • Тайната врата към раждането
  • Лице в лице със страха
  • Образа на Отварянето
  • Какво предприемам, ако се сбъдне някой от страховете ми
  • Да надникнем в утробата
  • Раждането в наши дни – какво се случва.
Източници:
Pam England and Bob Horowitz, Birthing From Within, Partera Press, Albuquerque, New Mexico, 1998
Без категория , , , , ,

Comments are closed.